Манчестър Обединени - Барцелона (Предварително по минути™)

Шампионизирайте се, лигавете се, футболът влиза в кулминационната си фаза и предстои месец на интрига, вълнения, радости и сълзи, а защо не и ВАР.

'Начало -  Манчестър, Оле, нищо общо с МВР" - скандират надъхани домакинските запалянковци.

'12 - Осъзнавате, че Люк Шоу прилича на Симпъл Джак от оня филм с Бен Стилър, който си бяхте дръпнали от Замунда и си мислехте, че сте забравили завинаги.

'24 - Смолинг разкрива, че тайната на Меси е, че се казва Румпелщилцхен и аржентинското божество се пука от яд и трябва да върне бебето.

'33 - 0:1! Луис Суарес отбелязва нищо и никакъв гол, броящ се за един, както ако беше вкарал нещо и някакъв гол.

Почивка. Джовани Бекали обещава да спре харчовете в Юнайтед и да доведе евтини футболисти, които да се продават скъпо, а не както с Алексис Санчез да се източва отборът.

'49 - Барселончани  успокояват темпото на игра, убедени, че няма как да изпуснат питомното и утре, вестниците, класирани.

'58 - Пускат VAR за съмнение, че трябва дузпа за Барселона, но в стаичката с наблюдатели е само Емо Костадинов, заспал.

'69 - Де Хеа спира много опасен изстрел на барселончани, но в старанието си спира за пореден път и Брекзит.

'75 - Човек с обсесивно-компулсивно разстройство нахлува на терена с маркер, за да поправи името на Усман Дембеле на Осман, че полудява вече.

'83 - 1:1! Джеси Лингард се доказва като модерното и расовонеутрално Пол Сколс и оставя всичко да се реши на реванша.

Край. Еби му майката и реванш ни очаква.