Вратарят на Академик попада заслужено в класацията ни, след като гордо носи онази фризура, популярна през 90-те: ситни винаги мокри къдрички. Футболният Боян Неделчев, поне що се отнася до икебаната, която простосмъртните използваме за коса.
Ветеранът на Левски се подвизава с прическата на смел самурай от известно време насам. Интересно е, че тя подчертава незабравимата му осанка с форма на буква Г, което спомага на халфа на Левски да бъде по-аеродинамичен.
Благой Георгиев попада в класацията заради цялостния си принос. Халфът на Терек и националния отбор е известен с опита си да прилича на Исус, но в повечето пъти се престарава. Успешно комбинира вечномокрия стил и смелия самурай на предните двама в класацията и заслужено е пред тях.
Холандския (да бе, да!) халф на Левски е известен още като сина на Упи Голдбърг и Боб Марли. Растата на Сержиньо би заела доста по-предно място, ако не бе безкрайно популярна във футболния свят. Въпреки всичко няма как всички грижи и енергия вложени в прическа, която прави косата да изглежда като неподдържана, да останат неоценени и Сержиньо заслужава място в класацията ни.
Нападателят бе често обект на подигравки заради момичешката си коса. Въпреки това с нея той стана голмайстор на Ботев (Пд), тъй като все още не беше известен и повечето противникови футболисти наистина мислеха, че е момиче и затова не му влизаха по-остро.
Винаги, когато наричаме някого уругваец, си представяме нещо такова като Раймонди. Двуметровият нападател на Локо (Пд) няма някаква невероятна прическа, но както казват стилистите: "Лицето е половин коса".
Лечков продължава да бъде уникат в областта. Безспорно няма да е незаслужено, ако кметът на Сливен получи всяко едно от призовите места заедно. Въпреки това място номер 4 за човека, който преди 17 години изглеждаше по-възрастен отколкото сега.
Просто няма как комбинацията от форма и цвят на косата да не дадат на Георги Какалов 3-тото място в нашата класация. Поредният кадър на школата на Ботев в категорията дълга коса, завързана с тънка лента през челото, наред с попадналия в класацията Георги Христов, но заедно с Тодор Тимонов, Николай Манчев и още много други. И все пак най-класният от всички тях заедно.
Донякъде изненадващо второто място е отредено за Вальо Михов. И тук нито цветът, нито формата, нито лицето са впечатляващи. Главната роля при шефа на ПФЛ играе мистерията. Неговата снимка безспорно ще бъде гледана най-дълго време от всички други в класацията, а в съзнанието на наблюдателя ще има само едно: "Истинска ли е?"
Просто няма как. Най-славната коса в родния футбол. Може да не е истинска, но споменаването на никой друг във футбола ни, че даже в страната ни, не предизвиква толкова бързо асоциацията с думата "коса". В Колумбия си имат Валдерама, ние имаме Боби. Две различни школи, един и същ ефект. Честито!
Засада
