Засада
Дневници на българския (не)протестиращ!
Проактивния
08:00 – 08:30 – Излизам от нас за ранния протест. Разминавам се с редица съседи по стълбите. Половината ми стискат ръката, щипят по бузките и пожелават успех. Питам ги що не идват поне на вечерните протести, щом очевидно ни подкрепят – те сумтят нещо за грижи в работата. Другата половина ме гледат накриво и мърморят да не взема да навлека някоя беля на блока. За пореден път се замислям с кого и къде живеем, щом това може да бъде довод СРЕЩУ протестирането.
Дневници на българския Не!Протестиращ
08:30 – 09:30 – Сутрешно кафенце пред парламента. ФОСТАВКА! Пристигам с идеално обло яйце, пригодено за ушната мида на Мая Манолова. Мегафони. Гледам колко сме – броя до над 200 и пак скандирам. Пускам си радио. Там преброили 30. Абе хора, от казиното само ще излезнат над 30 души в 8 сутринта?! Става ми леко тъпо.
09:30 – 10:00 – Разпръсваме се. Пътувам към офиса. Браузвам още новини и дискусии за протестите. Все едно говорят за паралелна вселена. Реформатори от няколко по-скоро загадъчни партии, ще правят алтернативна десница и нов обществен договор, в коалиция със Зелените. Пак ми стана тъпо.
10:00 – 14:00 Работният ден започва. И тук сме се разделили на активни и пасивни. Контра има само на НДК-то. Дойде ми готина идея за плакат – триглава ламя, с ликовете на Пеевски, Борисов и Орешарски, с туловището на Доган. През кръста – колан с трикольор и надпис „Атака“ + палка. Ще избия рибата. Пасивните викат, че прекалявам, аз го наричам креативност и „да ти пука“. Дано не ме бият някъде.
14:00 – 15:00 Време за обяд. Сгъвам набързо един джънк и отивам да принтирам плаката. Свършвам всичко за 30 минути. Остана време и за Фейсбук. 400 съобщения – болшинството от познати, които не съм виждал от 6-ти клас, крещящи „евала“ и пускащи оферти да се присъединят към групата ни за протестите. Attention whore strikes again. Така и не разбраха, че т‘ва е малък бонус, а не самоцел и че посланието, което отправяме, е истински значимото. Приканвам всички с „добре дошли“, че после пък ще бъдем обявени за сноби и помислили се за „много велики“ от независими български граждани и медии. Поствам 2-3 от по-смислените новини, разшервам статуси на другите протестиращи и се връщам към работа.
17:30 – 18:00 Стига толкова бачкане – оставям колата и поемам ходом марш към Партийния дом. SMS от Сорос – пита дали сме си получили паричките. Забелязвам камера на БарековТВ, облепена с трибагреника, да не им се вижда логото. Ша чупя тоз тиливизор. Насмитат се набързо. Към мене идва екип от друга телевизия. Питам коя е и ако е абсурдна, казвам нещо за пръдня. Да спечелим симпатии и от по-простия народ.
09:30 – 10:00 – Разпръсваме се. Пътувам към офиса. Браузвам още новини и дискусии за протестите. Все едно говорят за паралелна вселена. Реформатори от няколко по-скоро загадъчни партии, ще правят алтернативна десница и нов обществен договор, в коалиция със Зелените. Пак ми стана тъпо.
10:00 – 14:00 Работният ден започва. И тук сме се разделили на активни и пасивни. Контра има само на НДК-то. Дойде ми готина идея за плакат – триглава ламя, с ликовете на Пеевски, Борисов и Орешарски, с туловището на Доган. През кръста – колан с трикольор и надпис „Атака“ + палка. Ще избия рибата. Пасивните викат, че прекалявам, аз го наричам креативност и „да ти пука“. Дано не ме бият някъде.
14:00 – 15:00 Време за обяд. Сгъвам набързо един джънк и отивам да принтирам плаката. Свършвам всичко за 30 минути. Остана време и за Фейсбук. 400 съобщения – болшинството от познати, които не съм виждал от 6-ти клас, крещящи „евала“ и пускащи оферти да се присъединят към групата ни за протестите. Attention whore strikes again. Така и не разбраха, че т‘ва е малък бонус, а не самоцел и че посланието, което отправяме, е истински значимото. Приканвам всички с „добре дошли“, че после пък ще бъдем обявени за сноби и помислили се за „много велики“ от независими български граждани и медии. Поствам 2-3 от по-смислените новини, разшервам статуси на другите протестиращи и се връщам към работа.
17:30 – 18:00 Стига толкова бачкане – оставям колата и поемам ходом марш към Партийния дом. SMS от Сорос – пита дали сме си получили паричките. Забелязвам камера на БарековТВ, облепена с трибагреника, да не им се вижда логото. Ша чупя тоз тиливизор. Насмитат се набързо. Към мене идва екип от друга телевизия. Питам коя е и ако е абсурдна, казвам нещо за пръдня. Да спечелим симпатии и от по-простия народ.
18:00 – 00:00 – Екстаз!
Неучастващия:
09:00 – 18:00 – Клечане в офиса/ведомството. Обедна почивка. Само клюкари в тоя офис.
Неучастващия:
09:00 – 18:00 – Клечане в офиса/ведомството. Обедна почивка. Само клюкари в тоя офис.
18:00 – 18:30 – Клечане в задръстване. Клетви по управници и протестиращи. Гузно хвърлен фас през прозореца. Е*ал си им майката. Мимето кога свършва работа? Май към 21:00. На нея не й е до протести, с тия грижи в магазина. Ще си я чакам в нас.
18:30 – 19:00 – Клечане в тоалетната. Вестник „Монитор“ от миналата седмица. Няколко човека развяват знамена искали да свалят президента. Или омбудсмана. Всъщност, к‘во е омбудсман? Все едно – всичките са престъпници.
19:00 – 20:00 - Клечане пред телевизора.Биричка. Ей т‘ва е живот. Няк‘ви хора пак зяят по улиците. Не им ли писна и на тия – всичко ще си продължи по старому, к‘во се пънат. Не може човек да мине през центъра, братче. Не го разбирам това. Чувам, че вече не са толкова много. Ше се разотидат по морето скоро. Ех, моренце – само още 2 седмици клечане и най-после на Созопол. Рай.
20:00 – 21:00 – Ракия. Мимето скоро си идва. Дано не е била напрегната смяната, че да не е сърдита. Я да видим Фейсбука в т‘ва време. Пак няк‘ви хора агитират. Абе к‘во ви има, аре престанете най-после с тия политики, омръзна ми с това, то не бяха ден-два. Спиндерман е велик. Повечето смешки не ги разбирам, ама така викат едни приятели, дето ги следят тия работи.
21:00 – 22:00 – Я, покана за „Плаза“ в Събота, Галена има участие. Миналият път си изкарахме жестоко – яко се разбихме. Е, няма начин, ще се ходи. Ще взема да звънна за нек‘ви места, че то не остана време.
18:30 – 19:00 – Клечане в тоалетната. Вестник „Монитор“ от миналата седмица. Няколко човека развяват знамена искали да свалят президента. Или омбудсмана. Всъщност, к‘во е омбудсман? Все едно – всичките са престъпници.
19:00 – 20:00 - Клечане пред телевизора.Биричка. Ей т‘ва е живот. Няк‘ви хора пак зяят по улиците. Не им ли писна и на тия – всичко ще си продължи по старому, к‘во се пънат. Не може човек да мине през центъра, братче. Не го разбирам това. Чувам, че вече не са толкова много. Ше се разотидат по морето скоро. Ех, моренце – само още 2 седмици клечане и най-после на Созопол. Рай.
20:00 – 21:00 – Ракия. Мимето скоро си идва. Дано не е била напрегната смяната, че да не е сърдита. Я да видим Фейсбука в т‘ва време. Пак няк‘ви хора агитират. Абе к‘во ви има, аре престанете най-после с тия политики, омръзна ми с това, то не бяха ден-два. Спиндерман е велик. Повечето смешки не ги разбирам, ама така викат едни приятели, дето ги следят тия работи.
21:00 – 22:00 – Я, покана за „Плаза“ в Събота, Галена има участие. Миналият път си изкарахме жестоко – яко се разбихме. Е, няма начин, ще се ходи. Ще взема да звънна за нек‘ви места, че то не остана време.
22:00 – 22:30 Мимето си дойде. Прецакали я с парите нещо, ама няма как да се оплаче – нали е без договор. И на мене не ми плащат много, ама аз толко и им бачкам. Що няма кой да ми дава по 1500 лв. на месец?! Американците са виновни.
Контрапротестиращия
13:00 – 13:30 – Сборен пункт пред студиото за статисти. Идват някакви млади момчета с костюми. Раздават постери и пачка. Обещават пица за обяд. Вече съм гладен.
Контрапротестиращия
13:00 – 13:30 – Сборен пункт пред студиото за статисти. Идват някакви млади момчета с костюми. Раздават постери и пачка. Обещават пица за обяд. Вече съм гладен.
14:00 – 16:00 – Стоим с плакатите на НДК. Отнякъде се чуват псувни. Около нас има охрана. Взеха интервюта от почти всички участници. От различни телевизии. Мен ме излъчиха в централната емисия новини. Не помня какво казах, но много им хареса. За утре обещаха готвено за обяд – свинско със зеле. Нямам търпение.
Цони
Цони
