Всички знаете, че откакто поех длъжността главен прокурор на Република България през декември 2019 година, аз и моите колеги работим усилено за разкриване и преследване на корупционни схеми, организирана престъпност и злоупотреби с властта и почти върнахме парите от КТБ, честен кръст, но не ме карайте да споменавам името Пеевски. Ние не правим разлика между богат и беден, между високопоставен и обикновен гражданин. Ние следваме закона и доказателствата, като използваме всички законни средства и инструменти, включително трупчета. Понякога едно производство или дело на трупчета е много по-полезно в глобален план, отколкото бърза и справедлива присъда.
Един от най-големите успехи на прокуратурата под моето ръководство е разследването на чекмеджетата, които лицето Борислав Боби Сарафов зад гърба ми върна на лицето Бойко Методиев Борисов. Този акт разкрива срастването между прокуратура и власт, като подчертава безнаказаността на политическо-икономическата система в България. Този модел е базиран на източване на парични средства от бюджета, от депозитите на хиляди граждани и фирми, от европейските фондове, както и на изкупуване на медии, политици, съдии и прокурори, за съжаление.
Приятелството си беше приятелство и аз, в името на стабилността, се съобразявах с този модел. Но дойде време за сиренето, а то ще излезе на някого солено. Саламурата свърши!
Подложен съм на безскрупулна кампания от клевети, заплахи и опити за компрометиране и дори физическо отстраняване. Някои от тези опити са документирани и предадени на съда, а други тепърва ще излизат, докато задкулисието натиска отчаяно enter в опит да ме спре. Но аз натиснах Alt+F4, за да убия този процес.
Тероризмът срещу мен и народа ми няма да победи. Нито физически, нито психически, нито в Интернет. Възхищавам се на САЩ, защото те във филмите казват, че с терористи не преговарят. И аз няма да го сторя. Опитват се да ме отстранят от поста ми, да ме заглушат и да изкарат, че съм се сетил внезапно да си върша работата, защото съм бил заплашен от безработица. Но това е така, защото ако остана без работа, аз нямам къща в Барселона, в която да се пенсионирам.
Засада
