Ода за Бай Хуй

Една поема, в която циничното се прикрива от фалическото.

Светът се дели на поели и поети. Ето за поемане:
 

Петлите зарад понеделника роптаят, отварям аз очи,
А той е вече буден, уверен и напира да стърчи,
Докато спя, мускула му пипат, стабилността им той крепи,
Всички ги огрява, а най-струи във Симитли.


Дава, спира, пуска, взима, с джипката бръмчи,
Спасява, нарежда, урежда, 50 милиона долари,
Докато спя, омеква, втрърдява се и се върти,
КОЙ е по-по-Бай, конкурсът е във Симитли.

Пратиха му Капута в Брюксел, гол сега той стои,
Не е цар, за да се притеснява, царят сал го изгради,
Докато спя, дружи с всички, сетне нас ще зарази,
Ще се чешем упорито, ще сърби и в Симитли.


Понякога му мрънкат, ако много ги боли,
Тогава ги плаши, че ще им изневери,
Докато спя, от записи се той никак не свени
А каките говорят, Ало, Ваньо, Не се усмихвай, Симитли.


Уж не му се дават, но той си ги върти,
Качват му се на главата, той на това държи,
Докато спя, като нищо ще изникнат две черти,
Срамът ми ще се разчуе от Барселона, та до Симитли.


Но май се позабрави, Европа не оправи, но се пренави,
Природата е рекла: Ще свърши, глава ще преклони,
Докато спя, друг ще изникне, ще се появи,
И пак ще почнем тая с яденето в Симитли.

zhelyo