Основи при отличаването на хамстера от хипопопотама

Представяме ви първата научна статия, намерила място на сайта. Тя разглежда проблема с диференциацията на два от бозайниците, срещащи се в земната биосфера, а намира място тук единствено заради образователните нужди на автора. С удоволствие съобщаваме, че текстът е носител на наградата \"Научна статия на месец Октомври\", която бе учредена специално за самия него:

 

 

Хамстерът (Cricetus cricetus) и хипопотамът (Hippopotamus amphibius) са два бозайника, към които човечеството проявява своя всеобхватен интерес. Липсата на табелки, посочващи отличителните им характеристики, закачени на видно място, обърква съвременния човек, свикнал на систематизирана отчетливост и ясни критерии и правила. Затова е необходимо да бъдат обнародвани основите и похватите, с които ординарният представител на вида Homo sapiens sapiens да различи успешно хамстер от хипопотам и обратното.

 

За целта е необходимо първо да се разгледат сходствата между двете същества, за да се избегне загуба на време при анализиране на белези и характеристики, които съвпадат. В предния абзац бе споменато, че и хипопотамът, и хамстерът са бозайници. Названията на обектите на тази статия започват с 22-ата буква от азбуката на повечето българи. За останалите българи: Имената на съществата започват с буквата h. 

 

Визуалните прилики и сходства са в областта на броя на краката, както и базистното ситуиране на тялото, като се спазва последователността \"глава-торс-опашка\". Броят уши, очи, назални отвори и дължината на опашката в пропорционално отношение спрямо тялото също се доближават до равенството. 

 

Въпреки липсата на категорични доказателства, бихме могли да бъдем спокойни, че двете същества имат общи прародители, а именно мутирали древни риби. Прилики се забелязват и в начина на дишане, липсата на приспособеност към фотосинтезата, както и обща, вродена неграмотност.

 

В горните области отлитиките все пак са налични, но са осезаемо по-трудни за откриване, като само тесни специалисти в областта на хамстеро- и хипопотамознанието биха могли безпогрешно да се произнесат. За обикновения човек е много по-лесно да се вгледа в характеристики от друг сорт, за да определи дали поднесеното в обсега най-вече на визуалните сетива животно е хипопотам или хамстер.

 

Най-отличителната разлика между двата животински вида е в размера на зрелите индивиди. Хамстерът има дължина от върха на носа до края на опашката в рамките на 10-12 сантиметра, което е трудно за преценка, тъй като той често е свит и прегърбен, силно редуцирайки откроимите си размери в областта на седемте сантиметра. Хипопотамът има дължина в рамките на 3-4 метра. Именно тази амплитуда в \"ръста\" на двете същества би могла да бъде ключ към определянето на принадлежността към дадения вид, род, семейство.

 

Въпреки това съмнението дали не наблюдаваме хамстер с абнормална екстензия на тялото или хипопотам лилипут е възможно да се появи, а опцията то да бъде оборено и снето преминава през вглеждането за допълнителни детайли. Тук на помощ на наблюдателя идва фактът, че хамстерът разполага с козина, която може да е в много различни цветове - бял, черен, жълт, а дори и шарен. Хипопотамът няма такава широка амалгама от опции за своето епидермално окосмение, а по-конкретно - лишен е от фоликулен потенциал, като се вижда единствено неговата сива кожа. 

 

При наличие на воден басейн, независимо дали от естествен или антропологически произход, може да се извърши и \"полеви тест\". Ако при потапяне на животното изцяло във водата и изваждането му след три минути се наблюдават жизнени функции, то най-вероятно е хипопотам. Ако се е удавило, то най-вероятно е хамстер. Тук обаче е необходимо да се постави условието, че болен или възрастен хипопотам може да издъхне в точно тези три минути на потапянето, което няма да го направи автоматично хамстер, така че тестът не може да бъде използван като 100-процентово доказателство за вида на животното.

 

Психологически разликата между двата вида е силно отличима. Хипопотамът е агресивно животно, а прякото му наблюдение без защитна преграда между хипопотама и наблюдателя може да доведе до нараняване или гибел на последния. Хамстерът не би нападнал човек, така че той е далеч по-хрисим. Възможна е грешка, тъй като в състояние на покой и двете създания имат привидно благ и дружелюбен поглед. 

 

Звуците, които издават, също са лесно отличими, дори с невъоръжено ухо. Хамстерът издава звука \"цър\", докато хипопотамът е източник на гърлено ръмжене, съвпадащо честотно с гласа на Джоко Росич. Миризмите между двата вида също са отличими, като тази на хипопотама е далеч по-натрапчива и осезаема, докато по-малкият хамстер се \"гордее\" със значително по-слаб аромат, лишен от високите количества сяра.

 

След като хамстерът и хопопотамът бяха отличени чрез вглеждане, вслушване, помирисване, остана да бъде споменат и методът за охарактеризиране на вкусовите им качества. Хипопотамът има вкус на свинско и риба, докато другият обект на статията наподобява бялото месо на домашния бройлер.

 

Така с натрупаните знания, човек с лекота би могъл да различи тези два представителя на топлокръвните животни, а по този начин да може да се защити своевременно, ако се е натъкнал на хипопотам в непосредствена близост.

 

Очаквайте и следващата статия, която ще ви занимае с това опаковките на кои продукти от бита е безопасно да разкъсаме със зъби.

Самуил Петканов