Засада
След като се разбра, че учените-воайори, наблюдаващи от Земята вселенските интриги са изгубили от поглед кораба Чандраян – 1, българският учен от БАН ст.н.с. ІІ ст. Пенко Гошевски(ограденият на снимката) се зае да изследва мистерията. Пенко е точно онзи леко отклоняващ се от нормите на категоризираните като нормални хора индивид, изобретил невероятния, нетърпящ конкуренция уред RADOM (RAdiationDOse Monitor), който беше изпратен в космоса на борда на \"Чандраян-1”, за да измерва космическата радиация.
Притеснен за сигурността на творението си, ст.н.с. ІІ ст. Гошевски се зае да конструира нова апаратура, с която да изследва космическото пространство с цел откриване на зачезналия кораб и в частност – на собствения си уред, към който той си имал личен сантимент. Въпросният RADOM бил създаден първоначално като високотехнологично, самостоятелно управляващо се устройство за варене на лютеница, но в процеса на приготвяне на тази любима на народа доматено-чушкова консистенция, ученият случайно открил и допълнителната му функция, която по-късно отбелязал като екстра на стр. 25 в наръчника за употреба. Наличната радиация в доматите (или може би в чушките?) била изписана от пушека, излизащ от огъня, на който тъщата на г-н Гошевски варяла лютеницата. Активността на радиоактивния източник се равнявала на 850 бекерела на килограм. Леля Спаска се притеснила от изписаните цифри, мислейки си, че става въпрос за лева на килограм домати и моментално повикала зет си учен, който със задоволство отбелязал наличието на внезапно появилата се екстра във функционирането на собственото си изобретение.
Български учен притеснен от изчезването на Чандраян-1
След официален конкурс в рамките на научните среди на БАН, уредът на Пенко бил избран единодушно за изстрелване в космоса, където щял не само да захранва с лютеница екипажа на борда на кораба (пък и на други случайно преминаващи кораби), но ДОРИ да измерва космическата радиация. И ето сега, заедно с кораба-носител, някъде в безбрежния космос било изчезнало и Пенково-то творение.
След къртовска 17-минутна работа, ст.н.ст. II ст. Пенко Гошевски изобретил апарат за изследване на космическото пространство и намиране на изгубени кораби, който нарекъл „Бегай-дóнеси” на името на наскоро починалото си куче. Само 8 секунди били нужни на новия търсач да открие „Чандраян-1”. Корабът-беглец се оказал паркиран в Боливуд, където снимал индийски филм за слепи космонавти, които въпреки недъга си успели да покорят космоса.
Поради липса на пари в бюджета на БАН обаче, ученият Гошевски не успял да замине за Индия, за да прибере апаратурата си. Това се оказал превратен момент в индийската икономика, която процъфтяла след многомилионните продажби на лютеница в страната и чужбина, измествайки безвъзвратно традиционното къри.
В момента Пенко Гошевски съди индийската държава за отнемане на лично имущество, за пропуснати ползи и най-вече за нанесени нематериални щети и причиняване на средна психическа повреда в резултат на постоянното натякване от страна на жена му и тъща му.
Елена Зелена
В момента Пенко Гошевски съди индийската държава за отнемане на лично имущество, за пропуснати ползи и най-вече за нанесени нематериални щети и причиняване на средна психическа повреда в резултат на постоянното натякване от страна на жена му и тъща му.
Елена Зелена
снимка: www.chessbase.com
