Забравиха рождения ден на Демокрацията

Въпреки, че днес е 10-и ноември, а Демокрацията навършва 20 години, никой не й честитил юбилея. Нито с обаждане, нито с картичка, нито дори с кратък безплатен sms през интернет.

 

Демокрацията, наричана още Прехода и Промените, е родена преди точно две десетилетия от Десетоноемврийския преврат, свалил Тодор Живков от държавното кормило. В първите си седем години Демокрацията е щадена и не е пускана навън, но идва голяма криза и тя трябва да излезе и макар мъниче - да работи.

 

Така през пролетта на 1997-а Демокрацията се проявява и тогава е обичана и всички празнували осмия й рожден ден с голяма торта, направена само от въздух и зелен хайвер поради спецификата на времето и икономическите дадености тогава.

 

На гребена на Демокрацията застава човек, който я произнася като \"Демокъацията\", а това не се нрави на самата нея. Тя се решава на интересен ход и Демокрацията прибягва до избора на монарх четири години по-късно. Той, от своя страна, въобще не може да произнесе Демокрацията в рамките на един час от прекалено вълнение, че си е върнал горите, в които се е разхождал като малък бръмбъзлък.

 

Демокрацията се отчайва и през 2005-а се връща към тези, които са довели до кризата през 1996, но за нейна радост те могат да я произнасят. Понякога дори й лепват едно \"социал-\" отпред, за да звучи сякаш по френски. Хората ликуват, защото всеки ще получава пенсия още на 32-годишна възраст, а лятото ще има право на 10 дни в станция на морето, където да обядва таратор и чушки бюрек с купони. Това не се случва и пращат по този начин на море едва няколко хиляди старци, повечето от които дори нямат бански, а и да имат не знаят как да го обуят.

 

Хората отново стават недоволни, намразват Демокрацията и искат Тодор Живков. Той междувременно е умрял, та затова на негово място застава един от охранителите му. 

 

Самата Демокрация открихме и от куртоазия дори й честитихме, но само, за да я предразположим да каже 2-3 думи за нас: \"Ами, аз по принцип така или иначе не празнувам рождения си ден. Нямам приятели, не обичам шумните събирания. Но ми е пак криво де, никой не се сеща за мен. И имен ден нямам. Тъжно ми е, но какво да се прави. Ще заминавам на гурбет в Либия.\"

 

zhelyo