Посредствен ученик почина от мързел

 

Покъртителна трагедия разтърси днес следобед радомирската общественост.

 

Сцената, завършила с призив към отпечатване на обява с надслов \"Тъжен помен\", се развила в радомирския техникум за млади шофьори, известен навсякъде просто като \"Прашната\". Екипът на Не!Новините, както винаги, реагира първи и се сдоби с най-прясната и точна информация. На вниманието на всички представяме разказа на опечалената учителка по география - Ив Анова, която през сълзи разказа този така покъртителен, дори и от медицинска гледна точка случай.

 

\"Стойчо винаги е бил добро момче. Неговите съученици често използваха неприятни за ухото възклицания и прибягваха до физическа саморазправа като логичен завършек на спора \"На кой му е по-убав теуефоно\", или пък като реакция срещу несправедливо поставена оценка. Но той не беше такъв. Винаги ще го помня като спокойно и отзивчиво момче, което винаги даваше, ако не гениални, то поне лаконични и незатормозяващи отговори на въпросите, които му поставях. Няма да премълча, че често го смятаха за странен. Най-вероятно това бе поради вродената му срамежливост, тъй като той  никога не се реши да излезе на дъската, и дори при най любезната покана отговаряше с едно свенливо \"Ооооооох!\" Винаги го заварвах дежурно седнал на чина и нямам спомен почти никога да е помръдвал рязко, или да е понечил да се докосне до химикалката си. Това което стана е напълно необяснимо.

Отначало не разбрах какво се случи. Не мога да си спомня някога да е реагирал на поставена от мен задача, само стоеше мирно и гледаше през зачервените си клепачи в една непонятна точка. Но когато му зададох въпроса \"С кои държави граничи на изток България\"(все пак в дванайсети клас би трябвало този материал да е ако не изкусно, то поне частично да е усвоен), се случи нещо неочаквано.  Стори ми се, че Стойчо се замисли дълбоко(!), което пролича по едва забележимо образувалата се бръчица между очите му и яркото изражение на човек, който със сетни негодуващи сили се опитва. И точно когато си помислих, че ще се строполи в полудрямка на чина, той се килна назад и (една сълза покапва от дясното и око, брадичката почва да трепери), и...тогава... Тогава той просто прие обикновеното си положение, загледан безжизнено в нищото. Чак след два часа осъзнахме...\"

 

Поради неяснотата за случилото се , с която ни обгърна учителката по география, ние бяхме принудени да потърсим коментара на най-добрия приятел и съученик на Стойчо, който се представи пред нас като Джеки. Но за съжаление несломимото му чувство за лично достойнство го направи длъжен да реагира подобаващо на репортерския екип и насочените срещу него микрофони, затова се отървахме само с 4 цицини и посиненото око на Посейдон Груйчев.

 

Разбирайки, че едва ли ще можем да съберем информация, достойна за разбулването на случая, се обърнахме към половите органи на реда, които ни дадоха да разберем, че епитетът към тях е напълно заслужен.

 

Единственото, което ни оставаше, бе да се посъветваме с медицинското лице др. Сто Именов, който пожела другите му 98 имена да останат в тайна. Аутопсията гласи, че Стойчовото сърце просто е спряло да работи без никаква видима причина. Същото се отнася и за останалите му органи. Според докторът,  мозъкът на Стойчо е прекъснал работата си още преди четири лета, което донякъде обяснява факта, че цялостният организъм е запазил жизнеността си толкова време.  Според  д-р Сто Именов Стойчо е медицински феномен със своеволни и напълно различно одушевени органи, като всеки е имал своя собствена воля. Онова, което е удържало органите мирни и нежелаещи просто да си тръгнат от Стойчовото тяло, бил всеобхващащият мързел, така здраво впит във всяка една негова клетка. Докторът сподели, че тялото би било мъртво отдавна, ако нервните импулси си бяха размърдали задниците и бяха съобщили, че мозъкът вече не действа. Запознат със ситуацията, при която ученикът на \"Прашната\" е предал Богу дух, докторът подозира, че усилията на школникът са се случили по вина на апендикса му, който единствен проявил немирност, защото знаел верния отговор на въпроса. Той изпратил нервен импулс към мозъка на Стойчо. Обаче импулсът се заблудил и минал през сърцето му, което именно довело до трагичния инцидент.

 

 Последния човек, с когото се посъветвахме, бе врачката и посредничка между живите и мъртвите - леля Цоца, която на драго сърце, подкупено от 4 лв. и 3 цигари \"Арда\", се съгласи да ни предаде последните думи на стойчовото сърце, точно в момента, когато посрещало заблудения импулс. Те били:

 \"Оооооох, как ме мързи да бия. Кой идиот ме накара... КРАЙ!\"

 Посейдон Груйчев