Петъчен оптимизъм с Росен Плевнелиев - 25.01

Здрастинца, нурсулта-назарбаевчета! Така ви наричам, защото ви желая кариерно дълголетие като казахстанския Бойко! И на себе си желая. Тая седмица стана една година, откакто ви президентствувам и се замислих за това колко ви обичам и искам всички да сме добре. Цунки и айде обзоор!

 

Голям оптимизъм беше, че никой не умря в събота. Пистолет засече, дебелички делегати се умориха после. Всички поизтръпнахме! Само накрая за какво му беше на Сашо Диков да убива охладеното пиле, хич не зная, но в сравнение с жертвите, които можеше да бъдат, това е приемливо даже.

 

Американците искам да кажа "Хизбула" пред камерите, ама аз все още не съм сигурен, че това е добра шега. Даже изобщо не го разбирам като шега. Викат ми да го кажа и веднага съм щял да разбера смешката, ама според мен е уловка и няма да го кажа, че ще стане пак гаф.

 

Вчера пък от Брюксел пак са се заяли с майка България. Вместо да си гледат статуята на Румен Петков като малък и да си гледат хипофизното зеле, с нас се занимават. Их, значи, доста се ядосвам, но нали това е оптимизъм. И оптимизмът е, че пак ще се справим с тия проблеми. Белгия ще се разпадне преди нас!

 

А на вас, електорални ми единичета, предстои референдум. Да гласувкате за тоците, след като моите колеги ви лъгаха, за да се наядат с комисионни от някакви там техни си врътки. Ей това е демокрация!

 

Хайде, чаочета и до другата седмичка. :*

 

:) Плевнелиев