ХОТЕЛ БЕРЛИН - Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски избра Не!Новините, за да разкаже мотивите си за политическата си, икономическа и властова история.
В една искрена и сантиментална изповед той обяви, че отдавна е открил, че трябва да се саможертва, за да изтръгне България от пипалата на мафията, службите и задкулисието и това далеч не е чиста работа, както я мислят някои нищонеправещи идеалисти.
"Моята съдба беше написана още в онези романтични години на Прехода, когато вятърът на демокрацията духаше силно, но ни заобикаляше, а по-тежките куфарчета сменяха собственици на и под дъното. Бях много млад, но не и наивен – веднага разбрах, че трябва да поема своята роля в голямата игра на конци, пари и държавни ресурси. Родих се, за да изям тези, които ме създадоха." - споделя той с равно, почти безчуствено изражение. Единствено се усеща дългът към Родината в тези слова.
Изповедта на Пеевски: Аз съм детето на Прехода, което ще го изяде
По думите му той е не просто част от Прехода – той е този, който има за задача да го доведе до логичния му край. От първите стъпки в кариерата си до върха на икономическата пирамида, Пеевски винаги е знаел едно: "или ще изям Прехода, или Преходът ще ме изяде".
"Учителите ми бяха многобройни и цветни, някои не са известни на публиката, хора от службите, агенти, други ги знаете - от Илия Павлов, през Царя, Борисов, Станишев до Ахмед Доган. Всички те ми показаха, че истинската власт не е в ръцете на министри, а в чекмеджетата и договорките под масата. Аз се научих да водя този танц – с тежки стъпки и леки движения на ръцете. Преструвах се на един от тях, за да спечеля доверието им и да стана по-силен от тях." - без сантимент към учителите си споделя той.
"Фирмите ми? Те бяха инструменти, не постижения. Чрез тях и през тях управлявах потоци, кадри, събирах съдби и насочвах политически кариери в подходящия момент. Остана само една загадка: колко държавни поста съм заемал? Истината е, че не съм броил – нямаше нужда. Министър, депутат, медиен магнат – беше ми все едно, стига да се вижда само върхът на айсберга. С времето узрях, че не трябва аз да заемам постовете, аз трябва да имам хората, заемащи важните постове."
"Партиите на Прехода, които не се бяха самоунищожили и разпокъсали, ги присвоих, изядох и изплюх. Те вече не са това, което бяха. За тях гласуват по-малко хора, отколкото биха отишли на концерт на Ед Шийрън и Цвети Янева".
"Ахмед Доган, един от великите майстори на подмолната политическа игра, винаги е бил част от тази картинка. Заедно омайвахме системата, заедно я управлявахме, а сега дойде време да доям Прехода. И Сокола всъщност е Черешката. И да, това е финалната битка – между мен и Прехода, между мен и стария ред. Доган може да има своите мрежи, но аз имам ножа, който ще пререже тези мрежи, защото олигарсите, партиите и старите служби са достигнали своя край – използвах ги до последния им дъх, а сега е време да ги прибера в архивите. А България да стане свободна, либерална, прогресивна, евроатлантическа страна."
"Учителите ми бяха многобройни и цветни, някои не са известни на публиката, хора от службите, агенти, други ги знаете - от Илия Павлов, през Царя, Борисов, Станишев до Ахмед Доган. Всички те ми показаха, че истинската власт не е в ръцете на министри, а в чекмеджетата и договорките под масата. Аз се научих да водя този танц – с тежки стъпки и леки движения на ръцете. Преструвах се на един от тях, за да спечеля доверието им и да стана по-силен от тях." - без сантимент към учителите си споделя той.
"Фирмите ми? Те бяха инструменти, не постижения. Чрез тях и през тях управлявах потоци, кадри, събирах съдби и насочвах политически кариери в подходящия момент. Остана само една загадка: колко държавни поста съм заемал? Истината е, че не съм броил – нямаше нужда. Министър, депутат, медиен магнат – беше ми все едно, стига да се вижда само върхът на айсберга. С времето узрях, че не трябва аз да заемам постовете, аз трябва да имам хората, заемащи важните постове."
"Партиите на Прехода, които не се бяха самоунищожили и разпокъсали, ги присвоих, изядох и изплюх. Те вече не са това, което бяха. За тях гласуват по-малко хора, отколкото биха отишли на концерт на Ед Шийрън и Цвети Янева".
"Ахмед Доган, един от великите майстори на подмолната политическа игра, винаги е бил част от тази картинка. Заедно омайвахме системата, заедно я управлявахме, а сега дойде време да доям Прехода. И Сокола всъщност е Черешката. И да, това е финалната битка – между мен и Прехода, между мен и стария ред. Доган може да има своите мрежи, но аз имам ножа, който ще пререже тези мрежи, защото олигарсите, партиите и старите служби са достигнали своя край – използвах ги до последния им дъх, а сега е време да ги прибера в архивите. А България да стане свободна, либерална, прогресивна, евроатлантическа страна."
Текстът е публикуван със съкращения, понеже падна едно всеобщо навлажняване.
Ще го изяде ли?
Избери отговор!