ПОВОД ЗА НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ - Българин записа името си в книгата за рекорди на Гинес като човекът, пропътувал гратис най-много километри в системата на обществения и градски транспорт.
46 годишнияt философ Димитрин, който от 91-ва е кореняк софиянец, никога не е използвал апаратa са самотаксуване и винаги успява тарикатски да се измъкне от контрольорите. В рекорда са записани невероятните 182 944км. в системата на градски транспорт София и 20 363 км. с БДЖ.
Българин постави рекорд за най-много пропътувани гратис километри
А ето какво сподели той след награждаването:
Първо искам да благодаря на своето семейство и най-вече на родителите ми, че са ме родили, макар това да е единствената им залуга по този повод. Философията си на гратисчия я възприех, наблюдавайки зверствата, които контрольорите причиняват на нередовните пътници в градския, като това резултира във тихата война, която започнах да водя с тази нехуманна институция.
Първоначално винаги държах едно нетаксувано билетче в себе си и бях готов да го използвам като последния патрон в револвера. В момента то стои в рамка, окачена на стената в хола, точно над телевизора. В следващите няколко години използвах добре познатите методи: симулация на невменяемост или респектиращо държане, типично за мафиот, но с годините започнах да наблягам на това да усъвършенствам своята интуиция, като сутринта на 24-ти Април 1995 се събудих с трето ухо. С него до ден днешен чувам когато на предстоящата спирка дебне контрола.
Клечката за уши, с която за пръв път го почистих, в момента стои в рамка, окачена на стената в кухнята, точно над хладилника. Осъзнавайки нетипичността на своята дарба, реших никога да не използвам тази супер сила за чужда изгода, а точно обратното. И ето така започнах да документирам всяко едно мое пътуване с градския и БДЖ, благодарение на което сега съм с 1 308 лв. по-гъзар от преди и пртитежавам международно признание за постигнатото в сферата на гратиса. А с БДЖ ли, ми просто се крия в собствения си куфар. Воала!
Вортимид Нома
Първо искам да благодаря на своето семейство и най-вече на родителите ми, че са ме родили, макар това да е единствената им залуга по този повод. Философията си на гратисчия я възприех, наблюдавайки зверствата, които контрольорите причиняват на нередовните пътници в градския, като това резултира във тихата война, която започнах да водя с тази нехуманна институция.
Първоначално винаги държах едно нетаксувано билетче в себе си и бях готов да го използвам като последния патрон в револвера. В момента то стои в рамка, окачена на стената в хола, точно над телевизора. В следващите няколко години използвах добре познатите методи: симулация на невменяемост или респектиращо държане, типично за мафиот, но с годините започнах да наблягам на това да усъвършенствам своята интуиция, като сутринта на 24-ти Април 1995 се събудих с трето ухо. С него до ден днешен чувам когато на предстоящата спирка дебне контрола.
Клечката за уши, с която за пръв път го почистих, в момента стои в рамка, окачена на стената в кухнята, точно над хладилника. Осъзнавайки нетипичността на своята дарба, реших никога да не използвам тази супер сила за чужда изгода, а точно обратното. И ето така започнах да документирам всяко едно мое пътуване с градския и БДЖ, благодарение на което сега съм с 1 308 лв. по-гъзар от преди и пртитежавам международно признание за постигнатото в сферата на гратиса. А с БДЖ ли, ми просто се крия в собствения си куфар. Воала!
Вортимид Нома
Пътувате ли гратис?
Избери отговор!