7 неща, по-интересни от испанския футбол

Снощи един стар въпрос започна да ме гложди наново. Защо испанското първенство е толкова популярно, след като испанският футбол е толкова интересен, колкото черно-бяла снимка на салата от червено цвекло?

Някои считат испанското първенство за по-добро и зрелищно дори от английското, което е толкова налудничаво, колкото идеята доброволно да се отдадеш на клизма, за да си почистиш червата, които така или иначе след няколко часа пак ще са пълни с ако.

Дори самата Испания не е интересна държава - бил съм там: По заведенията кòлата е 125 милилитра, шъшкат и фъфкат, когато говорят, много е жега, а природата им представлява единствено зайци. И имат кафенета, в които се обиждат, ако питаш за кафе, защото не правят.

Ето заради това реших да изготвя списък от 7 неща, които бих предпочел да правя, пред това да се интересувам от испански мач:



7.  Измерване на площта на футболен терен само с помощта на двата ми палеца. Ще ги топя в някаква луминисцентна боя, така че да зная къде вече съм наложил палците си. След това ще преброя колко палци съм положил и ще изчисля колко е площта на палците ми, след което ще конвертирам в акри.

6. Доброволно разболяване от проказа. Естествено, ще казвам на хората, че съм зомби и искам да им изям мозъка, но дори да не го направя, пак ще бъде по-интересно от гледането на футболи, играни от играчи на име Луис Гарсия.

5. Гледане това gif-че 7 часа без прекъсване:

4. Разпиляване на килограм ориз на оживено място като например подлеза на метростанция Сердика, след което съвестно ще събирам всяко зрънце едно по едно, казвайки на хората да не ми стъпват по ориза, тъй като искам да го сготвя все пак. Още по-интересно ще е, ако малко ориз влезе във фонтанчето, като тогава ще поискам да му източат водата, тъй като съм хидрофоб, за да си взема оризчетата и няколко монети, за да си купя кафе от кафемашина след целия този стрес.

3. Допускане на свидетели на Йехова в дома си. За да изслушам всичко, което ми кажат, водейки си прилежно бележки. Ще задавам заинтригувано въпроси дали според религията им мога да се оженя за близка родственица или да притежавам мобилен телефон. Ще ги задържа максимално много, но ако решат да си тръгват, ще им обявя, че съм бил от ВМРО през цялото време и ще ги нарека турци. Дори ще ги обидя повече, наричайки ги Шаби Алонсо и Гайска Мендиета.

2. Прострелване на единия крак с пушка-помпа. Сачмите вероятно ще разкъсат бедрения ми мускул така, че повече никога няма да ходя, което ще ме прикове към инвалидна количка и веднага щом някой ми заговори за Реал или Барса, ще мога да го помоля да ме засили с количката по насрещното на Цариградско, за да раздавам на минаващите коли листовки за автомивка.

1. Отдаване на доброволчески активизъм. Ще стана от онези хипита, които вършат безсмислено добри неща , като по този начин бягат от реалността - че нямат по-интересни и смислени неща за правене. Може да раздавам прегръдки на непривлекателни момичета с колосални прасци, което може да се окаже сексът на живота им. Или пък ще казвам на хората да спасят животните или дърветата, защото тайно ще отглеждам канабис в горите и искам да са резервати, за да не ми го намерят някакви помаци, отишли да режат борове.

В класацията на косъм не попаднаха:

- Четенето на творби от Иван Вазов.

- Гледането на запис на парламентарния контрол на забавен кадър и без звук.

- Редене на дълга опашка, след съзнателно забравяне на важен документ, връщането за който и повторното и редене са неизбежни.

- Гмуркане в сярна киселина.