Петъчен оптимизъм с Росен Плевнелиев - 23.11

Здравейчета! Ей, много се радвам, че днес е петъчето и пак е време да ви пиша, щотот ми е много ведро. И как няма да ми е, след като нещо, наречено НЦИОМ като някакъв ултрабърз киборг, ми каза, че съм най-одобряваният политик в страната. Така бъдете оптимистчета!

 

След като пенсионирахме Марковска за няколко тона жълти стотинки, кандидатираха доста по-качествен човек за конституционен съдия - Петър Стоянов. Жалко, че България има само 3-ма президенти, които да може да назначи на важните си постове, защото по-кадърни хора от президентите няма. Вицепрезидентите се приближават, ама са по-смотанки, затова слагаме думичката виц пред тях. Хихикчета!

 

Вчера четох реч пред Атлантическия клуб. Искам да чета по-често пред Тихия клуб, ако ще е океан, защото от Атлантика ме е страх. Там са потопили Титаник и е умрял Леонардо ди Каприо. 

 

Пък в Европейския съюз пак се карат за пари. Ма то всеки иска пари в днешно време, чуек. Аз винаги съм казвал, че не са най-важно парите. Най-важни са добросъседските отношения. И ние, и Македония нямаме пари, но е по-важно да се нагостим добре, като си идем на гости, а не да си сипваме образно казано с голямото черпаче.

 

Навън е студеничко, но това е само привидно. И причувствено. Топлотата е в нашите сърца. Да, те изпомпват квърчица и като мръдкаме - се топлим. Беж, крачета! Не допускайте разговорите за времето да се превърнат в досадни разговори, защото може от нагласа за оптимизъм да искате да засечете гръкляна на някой любител-метеоролог с ритничета.

 

Та това са ми размислите, мили мои електоратчета. Аз ще ставам, че ми се дояде доматче.

 

:) Плевнелиев