Котешка обстановка посрещна екипа ни в Алмерия за нерадост на главния списващ колега. След като местното Черно море не дойде при нас, решихме да го посетим. Женските месни местни телеса плениха съзнанието на автора. След навлизане в необятната морска шир, носоглътките на пишещите тук, заболяха от паралич и щипеж. Установихме, че това е следствие на солеността. В далечината можеха да се видят местни кабайерос без коне, хвърлящи торби със сол във водата.
На връщане от плажа наблюдавахме местното простолюдие, техните обичаи и привички. Над 90% от хората тук говорят андалусийски. Този език е характерен с изяждането на последните букви на думите и охканията в началото на изречението. Климатът е локален, дори егоцентричен. Птиците са разнообразни и летят на юг. Всяка птица, летяща на север, е или баски сепаратист, или африкански бежанец. Тук дори запетайките са повече.
В имението, в което бе настанен екипът ни, живеят предимно котки. Голяма част от тях са норвежки граждани, герои от гражданската война на Испания. Всички са длъжни да се кланят на черна котка, която всеки иска да убие, но засега никой няма успеваемост. Китайска мишка дойде при нас със специална задача, която се оказа нерешима за нас. Условието е следното: „Ако имаш три котки, как можеш да убиеш черната?“.