Петъчен оптимизъм със статуята на цар Самуил - 12.06

Добър ден, поднесвачи на китки, селфи-снимачи, коментатори в интернет, оцъклени като мен кибици и други случайни хора. Петък е, което не знам дали ви е естетическо и уместно, но на повечето хора им светва погледът от този факт.


Откриха ме в понеделник, като преди това бях чаршафосан, сякаш ме бе отвлякла мафията и не трябваше да имам идея къде съм и как съм стигнал до там. Но истината е, че не исках да знам къде съм и как съм стигнал до там, след като ме откриха и чух някакъв си Росен да говори с патоса на начална учителка в добричка гимназия през 1978-а година.


После ми се дивяха на погледа. Що бил оцъклен и зъл. Ами вижте се бе, от такива хора как да не озлобееш, а от злоба - как да не получи човек констипация. Как па немá некой лъчезарен, ведър, вдъхновен. Всеки с някаква форма на комплекси, всеки разбирач, всеки патриот. Аман!

Стъмни се и ми били светили очите. Алооо! В София каквото и да свети по тъмно, си е плюс, бе! То не са лайна по тротоарите, не са джвакащи плочки, дупки, трупове на кучета! Всеки фотон в нощна София спасява животи, изкълчени глезени и сконфузни ситуации. Но пак няма признателност.


Но аз все пак съм оптимист. Както винаги, ще се налудуват и ще ме забравят след няколко дена. И спокойно ще мога да се съзерцавам в посока Светия Синод и да се чувстват малко гадничко, сякаш знам и ги подозирам в оргии.


:) Самуил